Видеонаблюдение и GDPR в България — кога камерите са законни и какви са правата ви
Видеонаблюдението е обработка на лични данни по смисъла на GDPR, когато чрез записите може да бъде идентифицирано конкретно физическо лице. Всеки, който поставя камери — търговец, работодател или етажна собственост — е администратор на лични данни и трябва да има правно основание по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видеонаблюдението е №1 по брой жалби пред КЗЛД — 345 жалби само за 2024 г.
Видеонаблюдението е обработка на лични данни
Видеозаписът представлява лична данна по смисъла на GDPR винаги, когато чрез него може да бъде идентифицирано конкретно лице. Това означава, че всеки, който поставя камери — независимо дали става дума за търговец, работодател или етажна собственост — е администратор на лични данни и и носи всички задължения по GDPR.
Кога видеонаблюдението е законно?
Видеонаблюдението е допустимо само ако има правно основание по чл. 6 от GDPR. Най-честото основание е легитимен интерес (например охрана на имущество), но администраторът трябва да докаже, че:
- Има реална и конкретна заплаха (не абстрактен страх от кражби)
- Видеонаблюдението е необходимо за постигане на целта
- Няма по-малко инвазивна алтернатива (например аларма или заключване)
- Правата на заснетите лица не надделяват над интереса на администратора
Важно
Съгласието не е подходящо основание за видеонаблюдение в повечето случаи — заснетото лице не може реално да избере дали да бъде заснето, когато влиза в магазин или офис. ЕКЗД (бивша Работна група по чл. 29) изрично не препоръчва съгласието като основание за видеонаблюдение, особено в трудовите отношения — заснетото лице няма реална възможност да откаже.
Какво трябва да съдържат информационните табели?
GDPR изисква ясна и предварителна информация за видеонаблюдението. Табелата трябва да съдържа най-малко:
- Кой е администраторът (име и данни за контакт)
- Целта на видеонаблюдението
- Как да получите допълнителна информация и да упражните правата си
- Данни за контакт на длъжностното лице по защита на данните (DPO), ако има назначено
Нарушение
Липсата на адекватна информация е самостоятелно нарушение на GDPR, дори камерите да са поставени на законно основание.
Колко дълго могат да се съхраняват записите?
Съгласно становището на КЗЛД, записите от видеонаблюдение трябва да се съхраняват за срок от максимум 2 месеца, освен ако не са необходими за конкретно разследване или съдебно производство. По-дълго съхранение без конкретно основание нарушава принципа за ограничаване на съхранението по чл. 5, §1, б. „д" от GDPR.
Камери на работното място — строги ограничения
Видеонаблюдението на служители е допустимо само по изключение и при строги условия. Позицията на КЗЛД е ясна:
- Постоянно или всеобхватно наблюдение на работния процес е обикновено незаконосъобразно
- Записите не могат да се използват за оценка на представянето на служителите или за определяне на допълнителни трудови възнаграждения
- Основанието за видеонаблюдение на работното място трябва да е изрично нормативно или с изрично съгласие
Абсолютно забранено е видеонаблюдение в:
Съблекални, санитарни помещения и стаи за почивка.
Камери в жилищни сгради и етажна собственост
Камерите във входове, паркинги и общи части на сградата генерират най-много жалби пред КЗЛД. Камерите трябва да покриват само общите части, не и достъпа до конкретни апартаменти или лични пространства. Решението за поставяне на камери трябва да е взето от общото събрание на етажната собственост.
Какви са правата ви като заснето лице?
- Право на информация — да знаете, че сте заснети, от кого и с каква цел
- Право на достъп — да поискате копие от записа, в който фигурирате
- Право на изтриване — при определени условия (напр. изтекъл срок на съхранение)
- Право на жалба до КЗЛД — при всяко нарушение, безплатно
- Право на обезщетение — при претърпени вреди от незаконно видеонаблюдение
Санкции при нарушения
КЗЛД може да наложи глоби до 20 млн. евро или 4% от годишния световен оборот, която от двете суми е по-висока (по чл. 83, параграф 5 GDPR) от годишния оборот съгласно чл. 83 от GDPR. При по-леки нарушения се издават задължителни предписания. На практика КЗЛД активно санкционира нарушенията — видеонаблюдението е водещата тема в производствата ѝ.
Често задавани въпроси
Законно ли е видеонаблюдението на работното място?
Допустимо е само при изключителни обстоятелства и строги условия. Записите не могат да се използват за оценка на представянето. Забранено е в съблекални, санитарни помещения и стаи за почивка.
Колко дълго могат да се съхраняват записи от видеонаблюдение?
Съгласно КЗЛД — По практиката на КЗЛД — до 2 месеца, освен ако записите не са необходими за конкретно разследване или съдебно производство.
Какво трябва да съдържа информационната табела за видеонаблюдение?
Име на администратора, цел на видеонаблюдението, как да упражните правата си и контакт на DPO (ако има). Липсата на табела е самостоятелно нарушение.
Кога да потърсите адвокат?
Ако смятате, че сте обект на незаконно видеонаблюдение — на работното място, във входа на блока, от съсед или в търговски обект — свържете се с нас за консултация. Ще оценим ситуацията и ще ви помогнем да защитите правата си пред КЗЛД или пред съда.
Обект сте на незаконно видеонаблюдение?
Ще оценим ситуацията и ще ви помогнем да защитите правата си пред КЗЛД или пред съда. Първата консултация е безплатна.
Свържете се с нас →Получавайте нови статии директно в пощата си
Практически анализи по GDPR и киберсигурност. Без спам.
Можете да се отпишете по всяко време. Политика за поверителност
Адв. Димитрова е CIPP/E сертифициран специалист по защита на лични данни с дългогодишен опит в правото на ЕС. Адв. Чолаков е експерт по GDPR съответствие, международни трансфери на данни и whistleblowing. Заедно консултират над 90 компании за пълно GDPR съответствие.